Покупка на компютърна техника – някои общи насоки от PC Help

Доста често през последните 15-на години различни потребители се обръщат към мен за съвет при избора на компютърна техника, аз самият също доставям такава и правилният подбор, който максимално да удовлетвори клиентските нужди, е сред най-важните неща в работата ми изобщо. Нужен е баланс, достигане едновременно на добра цена, производителност, резерв в „мощта” на компютъра за бъдещи натоварвания, съответстващ софтуер и, разбира се, висока надеждност на крайната система.

Всичко това, в резюме, най-редовно го обяснявам на потребителите си, но написано и систематизирано на едно място, актуално към днешна дата, ще е от полза на много повече хора. Ето защо на следващите страници ще се постарая да ви предам малко знание, с което да си помогнете.

Лаптоп или настолен компютър?

Според нуждите ви. Като цяло настолните системи са по-удобни за поддръжка и 2-4 пъти по-евтини от лаптоп със същите параметри. Да не забравяме обаче, че лаптопът си е „в комплект” с екран, докато настолният компютър се нуждае от отделен монитор. Другото предимство на преносимия компютър, очевАдно, е това, че е направен да бъде преносим :). Което е незаменимо, ако често пътувате, трябва да работите от много и различни точки и т.н. Макар, че съм виждал и 20-инчов лаптоп... единственото му предимство пред настолна машина е, че се сгъва – не съм и чувал за чанта за подобен звяр. Звъннете на някой шивашки цех за частна поръчка ;). Третата причина много хора да избират лаптопи пред настолните компютри е, че те не заемат почти никакво място. За една настолна конфигурация трябва да се отдели място за кутия, монитор, клавиатура и мишка на бюрото... лаптопът просто се отваря и ползва, където и да е. От друга страна, ако работата ви е предимно на едно място, няма нужда да разнасяте компютъра напред-назад, не сте твърде притиснати с жизнената площ и особено ако го искате като машина за игри – горещо ви препоръчвам да се ориентирате към настолен компютър или дебел портфейл. Още един аргумент в полза на настолните машини – много по-лесно може да им се добавят / подменят компоненти, при лаптопите положението е почти заковано.

Нов или ІІ ръка?

И двете са вариант, според бюджета ви и целите, за които е предвидена да се ползва машината. Добре е да се има предвид, че високият клас 2 ръка машини, особено марковите такива, е с цена близка до тази на чисто новите сглобявани тук компютри от нисък клас. Все пак, за 120-200 лв може да се вземе повече от прилична ползвана машина, напълно достатъчна за филми, музика и Интернет. Само дето няма да записвате DVD-та (а ако сте спестили повечко от парите, няма да можете и да ги четете). Флаш паметите може при машините за до ~100 лв да работят малко по-бавничко, защото на компютрите от по-старите поколения USB портовете са версия 1.1, а не 2.0. Тоест машините на повече от 4-5 години.

Като цяло, препоръчвам компютър втора ръка, когато имате сравнително леки, фиксирани задачи (напр. пращане на e-mail, преглед на сайтове, писане на документи, слушане на музика, гледане на филми и т.н.), няма да правите тримерно моделиране, видеообработка и т.н., нито имате амбиции да превръщате компютъра в игрова станция. Във всички останали случаи по-добре е да се направи една чисто нова машина, която освен, че ще е по-мощна, ще има и доста по-дълга гаранция. Впрочем, още едно допълнение – за старите компютри части се намират по-трудно, защото повечето вече не се произвеждат. Изгорял процесор или дъно – почти задължително бройте смяна на машината или търсене поне няколко дни, може и месец. Ако ви се седи без компютър през това време. Още памет (RAM) – по-скъпа е от новата, защото трудно се намира. Освен ако втората ръка не е доста прясна все пак, и паметта й е DDR2. Дискове на по-новия SATA интерфейс (по-евтини при равен обем от ATA дисковете), видеокарти за PCI Express слот – в повечето случаи ги забравете. Но ако ви трябва евтина машина за прости неща, които няма да се променят в течение на 1-2 години (съответно няма и да я обновявате, поне не сериозно) – ОК, няма проблем.

Как стои въпросът с гаранцията на техника втора употреба? Ами, различно – зависи откъде вземете машината и при какви условия. Покупките от частни лица почти винаги са без гаранция, или ако има такава – тя е остатъчна. Повечето фирми дават 3 или 6 месеца гаранция за техниката, като съответно това влиза в цената като оскъпяване. В собствената си практика се стремя да осигурявам поне 1 година гаранция, като преди това тествам компютрите, за да установя (и отстраня) предварително евентуалните проблеми. Повечето употребявани лаптопи са с 6-месечна гаранция, а за да сте спокойни в надеждната и стабилна работа на своя лаптоп втора употреба, е добре периодично (веднъж годишно) да се подлага на профилактика - разглобяване на лаптопа, почистване от прах на охлаждащата система, смазване на вентилатора, подмяна на термопастата на процесора и сглобяване на лаптопа обратно.

Кое за какво е важно?

Бърз преглед на компонентите – кое за какви неща е от значение и кога няма значение. Всички цени, които споменавам, са без ДДС (освен ако изрично уточня обратното), а доларът се обръща в лева по курса за деня. И така...

- процесор – влияе на цялостната скорост на работа. ОБАЧЕ (да, тук имам много голямо „обаче”) за офис задачи от типа на Word, Excel, а в голяма степен и за филми е без значение какъв точно е. Всичко произведено през последните 6-7 години безпроблемно покрива тези неща. Ако ви трябва бърз компютър, обърнете внимание повече на скоростта на шината на процесора, отколкото на собствената му тактова честота (демек гигахерците). Причината за това е, че точно шината е нещото, чрез което процесорът си говори с останалата част от компютъра. Бавната шина е като тясна квартална уличка, дори с дупки по нея; бързата шина е като голяма автомагистрала. Ако карате Ферари, по малките преки пак ще сте бавни, трябва ви хубав път. За офис задачи вземете евтин 1-ядрен процесор (35-40 долара). Слаб или среден 2-ядрен процесор ($ 50-65) е подходящ за офис компютър с по-разнообразни приложения, за домашни машини и т.н. Мощен 2-ядрен и най-вече 3-, 4- и дори 6-ядрен процесор е адекватен избор при професионални цели, натоварващ софтуер и множество задачи, изпълнявани едновременно. Скоро чакам официалния анонс на 8-ядрените процесори, така мечтани за сървъри и висок клас работни станции. По принцип колкото повече са ядрата на процесора, толкова по-равномерно и леко ще работи системата, но все пак проверете дали използваният от вас софтуер е съвременно написан. Типичен случай за стар софтуер са DOS програмите за счетоводство и човешки ресурси. А при големи стари фирми, съответно и големи счетоводни (или кадрови) бази данни, този типичен случай все още е често срещан. Файда няма да ползвате стари програми, едно от ядрата на процесора се задъхва, а останалите не вършат нищо (сменете софтуера в този случай, ако е възможно). Процесорът като цяло формира сериозна част от цената на компютъра

- дънна платка – скелетът на системата, през нея минава всичко и е от ключова важност. За обикновени системи за офис / домашни нужди може да се ползва евтино дъно (50-60 долара), при компютрите за игри обикновено се ползват по-високи модели (разбирайте 50-250 % по-висока цена :)), а за професионални цели са върховите модели, със съответната върхова цена от няколкостотин долара, за съжаление.

- RAM – оперативна памет, в нея се „товарят” нещата, които ползвате в момента. По принцип е добре да е повечко, но над 2, максимум 3 GB RAM са абсурдно много за всеки, който не прави видеообработка или триизмерно моделиране на машини с 15 000 детайла. Често RAM-ът се пренебрегва и се гледа само процесора, когато се прави „бърз” компютър, а това е огромна грешка. RAM-ът е като бюро, върху което трупате нещата, които ползвате в момента. Ако сложите много неща на тясно бюро, то ще се задръсти, предметите ще си пречат и нищо няма да свършите. Същото е и тук, затова се подсигурете с достатъчно оперативна памет. Стандартно за домашни системи се слагат по 2 GB, за игри по 4-8 GB. Евтин компонент в повечето случаи. Последният бисер беше удвояването на цената й заради кризата (вече падна, в момента е ок. $30-35 за 2 GB DDR2). По-новата DDR3 памет още по-евтина заради масовото производство - средно $20 за плоча от 2 GB, а вече на пазара има дори и DDR4, но все още не е на адекватна цена. При покупка на 2 ръка компютър избягвайте машини със SD или DDR(1) RAM – той е много стар, по-трудно се намира и затова цената му е 3-5 пъти по-висока от тази на новата памет.

- видеокарта – за всички системи, които не се правят за игри или за графичен дизайн/моделиране, вградената (разбирай безплатна) видеокарта е напълно достатъчна, съответно и се слага дъно с интегрирана карта. Всъщност новото поколение вградени в дъното чипове (Intel GMA 4500 например) са повече от прилични за немалко от леките игри. Малък проблем идва, когато потребителят купи компютър „само за филми и нет” и после реши да му натовари някоя 3D пукотевица. Проблемът се решава с известна сума пари отгоре. За игри (според игрите и бюджета си) добавете 60-200 долара за видеокарта. Ако имате в излишък – може и 400 долара, но докато излезе игра, с която да усетите разликата, вероятно ще сте сменили компютъра. Както и при дънните платки, съществуват професионални модели с професионални цени от типа на 1000 долара, но ще прескоча подробностите за тях.

- твърд диск – на него си запазвате документи, музики, филми и каквото се сетите. Най-малките нови дискове на пазара са по 250-500 GB, но най-малките, които влагам на практика в системите – 500 GB. Разликата в цената им е буквално 2-3 долара. След наводненията през есента на 2011 г. в Тайван всички производители рязко вдигнаха цените на дисковете си по 2-3 пъти. Полека те започнаха да се снижават обратно. В момента масовите дискове по 1000 GB са на цена ~60 долара. Върховите модели на пазара към момента на писането на тази статия са по 5-6000 GB, а цената им – съответно към 200-300 долара. Напоследък на пазара са масови и SSD – Solid State Disk, т.е. флаш памети, направени да работят като твърд диск. Цената им в момента е многократно по-висока от тази на обикновените дискове, скоростта и надеждността – също, тъй като нямат механични компоненти. Като цяло вече е преодолян основният им недостатък – ограниченият брой цикли на презапис. Ранните модели имаха този проблем - при активна употреба (записване и триене на много филми например) това можеше да скъси живота им до 1-2 години, след което отново купувате диск. Колко голям диск ви трябва – това зависи от начина ви на работа и за какво го ползвате. За Windows XP си бройте 1-2 GB, Vista след инсталация е към 6 GB, Windows 7 и 8 – примерно към 15 GB. Отделно програмите, които ще си качвате. Добавете колкото музика и филми искате да имате непрекъснато на компютъра си (150-200 песни са към 1 GB, един филм е от 700 MB до 2-3 GB в общия случай), заделете си още 50 % отгоре и имате приблизително вярна представа за нуждите си. Като цяло всеки диск от 500 GB нагоре е предостатъчен за 80-90 % от потребителите.

- записвачка – вариантите тук са няколко. Лично аз обикновено предпочитам и препоръчвам DVD записвачка от нисък клас, т.е. 25-30 долара. Всичко, което няма фрапантна разлика в цената, се прави общо взето в същите заводи и от същите части. Ако се развали – или ви се подменя гаранционно или я хвърляте и взимате друга. Евтини са и не ви е яд. Следващата стъпка са записвачките по 100-150 лв, което се свежда кажи-речи до една марка – Plextor. Те могат да служат за еталон по качество на оптичните устройства (* в повечето случаи понеже и те се развалят, заб. авт.), изключително надеждни, бързи и т.н. и т.н. Въпросът е, че и двата типа са с по 2 години гаранция, а едва ли обикновен потребител ще пуска 40 диска дневно на ден, за да усети разликата. Затова ако обикновена записвачка се „счупи” извън гаранция, няма да ви е яд да я хвърлите. Още повече, че вече се преминава към Blue-ray (разгеле, разбраха се в един момент по кой стандарт ще работят), които пък многократно превъзхождат DVD, и до 2 години цените им ще са станали доста народни. В момента blue-ray устройствата са около 90 долара, комбинираният вариант (чете blue ray и записва DVD) е 60, а самите blue ray носители са неприлично скъпи. А CD-то ли? Компактдискове могат да се четат и записват от всяко днешно устройство, а самите носители би трябвало да бъдат спрени от производство или поне такива бяха плановете... забравете ги, записваемите DVD са на същата цена, а събират 6-7 пъти повече данни. Отделно, че флашките станаха толкова масови и евтини, че леко изместиха ползването на дискове, а тенденцията е изобщо да ги изместят след време.

- четец за флаш карти – полезна джаджа и хич не скъпа, 5-10 долара. С нея можете да си копирате всички снимки от картата на фотоапарата, без да се занимавате с кабели. Много от по-съвременните компютри втора употреба имат такова устройство, а повечето лаптопи втора употреба също имат поне слот за SD карта.

- флопи – ако не сте счетоводител (защото данъчните продължиха да искат дискети по ДДС, но и те спряха най-сетне), не се връщайте в каменната ера :) Бавно, скъпо, ненадеждно.

- кутия за компютъра, в която да влезе (по възможност) всичко гореизброено – най-важното в една кутия е захранването – и разбира се, хич не е задължително то да е включено в цената й. За обикновени системи можете да се доверите на евтините немаркови захранвания, за натоварена работа отделете малко повече пари и си вземете захранващ блок, който има мощност не само на хартия. Fortron, например. Какво още трябва да ви интересува от една кутия, освен приятният външен вид – проверете дали има USB портове отпред (почти всички имат) и дали те са разположени удобно. „Удобно” може да значи много и различни неща според това къде и как ще поставите кутията, така че преценете сами. Проверете също така и дали страничният панел се сваля лесно и, най-вече, дали след това при поставяне обратно лесно си идва на мястото. Най-евтините и некачествени кутии имат склонност да ви трошат времето и нервите при подобни елементарни операции, а наред с това и неточности при производството им понякога водят до възможност за леки вибрации, които ще чувате непрекъснато при работа с компютъра. Тук сериозно предимство имат повечето компютри втора употреба, защото много от тях (т.е. тези, които внасяме от САЩ и Западна Европа) са маркови машини. А оригиналната кутия и захранване на някой Dell, IBM, Gateway, HP са на светлинни години пред масовите евтини решения. Разликите са в надеждност, качество на изпълнение, въздуховоди за управление на въздушните потоци и много тиха работа като резултат от всичко това.

- монитор – мониторите с кинескоп вече не се произвеждат, новите са само LCD. Цените на 17-инчовите започват от около 100 лв за бюджетните решения до няколкостотин за висок клас с професионална матрица, 19-инчовите са малко по-скъпи, а професионалните 24 и повече инчови нямат никакъв проблем да струват по 1500-2000 лв. По отношение на препоръките за марка, а и понеже съм се наслушал на разбирачеви изказвания от типа „Самсунг е кралят на мониторите” (да, много добри са скъпите им професионални модели, но да не бъркаме рекламата с реалността), да уточня. От доста години еднозначно на първо място са EIZO, плътно следвани от NEC. След това другите реномирани марки – Dell, Sony, Fujitsu-Siemens, Samsung, Asus и т.н., но там сравнявайте класата на модела (а не милисекундите, те също са маркетингов трик от доста време). Тоест – една и съща марка има примерно два монитора, и двата 19 инча, единият струва 190 лв, другият е 580 лв. Отговорът за разликата в цената е в качеството на матрицата (професионалните H-IPS, S-IPS, S-PVA, S-MVA и др. матрици струват пари), с което надявам се отговорих и на класическият въпрос „защо този монитор ти е толкова скъп, еди-къде си има пак толкова голям, на половин цена”. Темата за мониторите е изключително обширна и трудна за обобщение, затова ще се опитам да дам само общи насоки с няколко изречения. При възможност предпочитайте 19-инчов екран пред 17- или 15-инчовия такъв, по-голямата видима площ и комфорт си струват парите. Още по-голям – ако желаете. Милисекундите на време за реакция ги пропуснете, ако не ви се играят игри, всъщност всички съвременни монитори отдавна са достатъчно бързи, а показатели от типа 2 ms не са реални и всъщност нямат значение. Качественият монитор втора употреба от висок клас, противно на много мнения, е повече от добро решение. Там, понеже са малко по-старо производство (на 3-7 години), поглеждайте показателите все пак – 16 ms време за реакция е ОК и за игри, при професионалните дисплеи се измерват по друг начин (реален преход черно-черно, а не сиво-сиво). Widescreen мониторите при равни инчове диагонал са по-евтини от класическите, защото площта на матрицата им е по-малка, оттам и себестойността, но пък виждате по-малко неща на екрана. Widescreen са подходящи за любители на филмите, но лично аз предпочитам пълноразмерен.

- принтер – дълга тема. Мастиленоструйният е вашето решение, ако принтирате по 1-2 страници на седмица, и то редовно. Ако по-високата цена (но може и по-ниска, ако се престрашите за употребяван) на лазерния принтер не ви стресне, тя ще се избие многократно от консумативите, ако печатате повече. А тонерът не съхне, за разлика от мастилото. Цветен лазерен принтер – най-евтините са по 250-400 лв. Ако ви трябва количество цветен печат, това е най-доброто решение. Консумативът е по-скъп, отколкото при черните лазерни принтери, но несравнимо по-евтин от мастилено-струйно решение.

Колко струва нов компютър?

Най-икономичният вариант, но все пак с прилични параметри (бюджетен процесор Sempron, 1 GB RAM, 250 GB диск, вградени видео и звук, DVD записвачка, кутия) с курса на долара към днешна дата, по груби изчисления стъпва на 360-380 лв крайна цена с ДДС. По принцип препоръките ми са за малко по-висок клас, слаб, но 2-ядрен процесор. Това оскъпява системата с 30-40 лв, но работата става много по-гладка, балансирана и цялостната производителност е доста по-добра.

Компютрите за геймъри, особено маниаците, искащи мощен процесор и най-новата видеокарта (а само тя е по-скъпа от цялата конфигурация от горния абзац) струват... най-грубо от 2 до 5 пъти повече. Е, парите са техни, аз само давам съвети и изпълнявам поръчката :)

В тази връзка е добре да отбележа нещо. Без значение за процесор, видеокарта, твърд диск или каквото и да е. Ако не сте наистина много на зор да имате последен писък на техниката, вземете си един или два класа по-слабо решение. Обикновено разликата в парите е двойна, а докато излязат програмите/игрите, които могат да оползотворят този ресурс, излизат и далеч по-мощни чаркове. Така че дали ще дадете за геймърска видеокарта 300 или 600 долара – ще усетите разлика само в джоба си.

Не пестете от монитора! Също и от мишката и клавиатурата! Те са наглед маловажни, но ръцете ви са в техните ръце, а неудобната работа и последвала болка в китките струва много.

За финал

Бързата кучка слепи ги ражда. Не купувайте емоционално, консултирайте се. Не тичайте да взимате най-рекламираното, поне не преди да проверите подробности. Още веднъж, не се хвърляйте на най-скъпите топ-модели. Една идея по-слабите са далеч по-изгодни – примерно 5-10 % по-бавни и двойно по-ниска цена. Също и употребяваните лаптопи и компютри - марковите решения, при това от висок клас, многократно са се доказвали като по-добър вариант. По-стабилни, по-тихи, по-надеждни. Можете да се консултирате и с нас при нужда - раздел Контакти :) Повтарям, темата е твърде обширна, за да покрия пазара и всички варианти в една статия. Благодаря за вниманието!

© 2004 - 2017 PC Help. All Rights Reserved.

Please publish modules in offcanvas position.