Backup – подробно ръководство за архивиране (2021)

Архивирането на информация за потребителите е досадна задача (ако не се автоматизира), която за капак е изключително неблагодарна в поне 99.9 % от времето, понеже не носи нито пряко удоволствие, нито видими резултати. Но точно оставащите случаи правят разликата между облекчение и инфарктни ситуации, опънати нерви и потенциално побелели коси или поне огромни разходи за възстановяване. Затова и написахме тази статия за архивиране, с която да ви ориентираме как да си спестите тези нерви и излишни разходи. Умишлено не нарекохме ръководството „пълно“, а само подробно, защото тематиката е огромна и може дори да се изучава като самостоятелна дисциплина.

Защо да архивираме, видове архивиране (backup) и защита на информацията

Архивиране в Cobian Backup (Cobian Reflector)Краткият отговор е – архивирайте, за да не загубите това, което не искате. Всеки файл, независимо от проект, снимка, клип, домашна, курсова или дипломна работа, вероятно е нещо, на което държите. И ще ви покажем как да го защитите, с какви програми и инструменти.

Самото архивиране може да бъде много видове. Всъщност, тук изобщо няма да разглеждаме решенията за големи корпорации с гигантски обеми данни – там освен, че системите са сложни и скъпи, често са и много различни от нуждите на обикновения потребител. И така, ето само няколко от видовете архивиране:

  • Ръчно, файл по файл или папка по папка – прецизен, но бавен и досаден вариант;
  • Автоматично, когато желаете, на каквото желаете – много по-добър начин, но трябва да спазвате известни правила. Ако зададете автоматично да се архивира само определена папка, то очевидно нещата извън нея няма да бъдат обхванати;
  • Пълно – всеки път всичко;
  • Инкрементиращо – добавят се само промените;
  • Със запазване на версиите на файловете – дава много по-прецизен контрол над промените, но и изисква повече пространство;
  • Архивиране само на дадени файлове и папки;
  • Архивиране на цялата система в „огледален“ образ (image файл), в работещо състояние към дадения момент;
    и др.

Няма да ви объркваме с подробностите по тези всичко за архивирането – по-важно е да научите на практика какво ви върши работа, кое работи за вас и кое не.

Видове рискове

Рисковете, т.е. възможните причини да загубите информация, са всевъзможни. Ще ги споменем не с цел да ви плашим, а за да имате основата да оцените правилно различните видове решения. И така, какво може да се обърка най-често:

  • Случайно да изтриете файл(ове), или ваш близък/колега да го направи – случва се и понеже всъщност компютърът не заличава файла действително, а само записа за него, такова изтриване е относително лесно поправимо, ако не са презаписани нови данни върху същото място на диска (прегледайте статията ни за програми за възстановяване на изтрити файлове);
  • Рядко, но може ядосан близък, партньор или колега умишлено да изтрие файлове;
  • Софтуерен проблем като пореден срив на компютъра, буквално да направи файловете ви нечетими, напр. заради повредени файлови имена или грешки във файловата система, или дори цял дял от диска да стане нечетим;
  • Криптовирус (най-честата заплаха в днешно време) да заключи файловете ви, практически безвъзвратно в повечето случаи. Отключването от извършителите става чрез плащане на откуп, който обикновено започва от няколкостотин долара (или много повече) и понеже това не е официален договор, нямате никаква гаранция, че и при плащане файловете ще бъдат възстановени. За сметка на това, декриптирането им ще е възможно само при огромна доза късмет;
  • Дефект на самия твърд диск или SSD – в зависимост от дефекта, данните вероятно ще могат да се възстановят, но отново със сложна и продължителна работа и на висока цена;
  • Файловете могат да са записани и на CD/DVD/BlueRay дискове. Предимството на този вариант е, че тогава файловете в архива не могат да бъдат променени. За съжаление тези носители освен че лесно се драскат, което затруднява четенето им, търпят и стареене на материала, заради което реалният им живот е ограничен до 10-15 години (всъщност, за компютърни данни това е предостатъчно);
  • USB флашките, макар и много удобни, често в даден момент от живота си дефектират без предупреждение и изобщо не се разпознават или компютърът ги вижда като празни/неформатирани;
  • Възможен токов удар или друга причина може да доведе до дефектиране с необратими последици, когато възстановяването е наистина невъзможно.

Както виждате, рисковете са основно от 2 типа – софтуерни и хардуерни. Софтуерните рискове обхващат на практика всичко, което е включено към компютъра в този момент, вкл. флашки, външни дискове, мрежови сториджи (NAS) и дори в редица случаи облачно съхранение на файлове. Затова препоръчваме да имате архивно копие на данните, което да не бъде постоянно достъпно от компютъра. Хардуерните рискове от своя страна включват всичко, което може да се повреди, и доколкото говорим за техника, това включва на практика всичко възможно. Решението за това е от две части – да следите „здравето“ на носителите, които ползвате (освен ако не са в „облака“, т.е. не се занимавате вие с това), да ги подменяте при симптоми за предстоящ проблем и въпреки това за най-важните неща да имате и архив на архива.

Криптовирусите са един от основните рискове в днешно време. Архивирайте данните си преди да се случи проблем!

Какво да архивираме и колко често?

Всъщност ще започнем с това какво да НЕ архивирате. Филми, програми, музика и клипове, които сте изтеглили от Интернет и лесно можете да дръпнете отново – това са нещата, за които няма смисъл да се притеснявате. Защо споменаваме нещо толкова очевидно? Защото то има връзка с един от видовете архиви, за който ще говорим след малко.

Всяка инсталация на Windows създава и папка Downloads за нещата, които теглите онлайн. По подразбиране тази папка е на системния дял C:\, и горещо препоръчваме да я пренасочите към втори дял от типа на D:\, за да не препълвате дяла на операционната си система. Същото важи и за масовия навик на повечето потребители да пазят филми и музика на своя екран – Desktop, който също е част от системния дял. Не го правете, прехвърлете на екрана само една препратка (shortcut) към съответните папки с музика, филми и програми. С елиминирането на тези две неща не само ще имате по-свободен системен дял и няма да рискувате заради препълването му компютърът ви да забави работата си внезапно. Нещо повече – така при създаването на image файл, архивиращ цялата ви операционна система, ще си спестите обработката и на тези изтеглени неща. Архивът ще стане готов много по-бързо и ще бъде по-малък – понякога дори в пъти. Не е едно и също дали ще чакате за архивиране 10 минути или 1 час.

И така, стигаме до въпроса какво всъщност има смисъл да архивирате. Ще започнем точно с това, което споменахме току-що:

  • Цялата операционна система – backup на системата, но не на части, а като един общ image файл, съдържащ всичко на системния дял. Това включва едновременно самата операционна система, всички качени програми, всички драйвери и всички настройки. Изключително препоръчително е да имате такъв архив – с него при срив можете да възстановите всичко за половин час, вместо да губите цял ден и вероятно да викате специалист. Как точно се прави такъв архив ще обясним по-нататък в статията.
  • Най-важните ви документи (и тези, по които текущо работите) – като цяло са малка част от всичко, което имате, затова и обемът им е по-малък и се архивират лесно. Точно заради комбинацията от важност и малък обем има смисъл да ги архивирате на няколко места, вкл. и онлайн.
  • Фактури и др. ваша счетоводна информация – тук важи същото. Обемът е малък, важността голяма, препоръчително е да ги архивирате ежедневно и на повече от едно място, ако се съхраняват при вас.
  • Пощата ви – кореспонденцията ви по e-mail може да бъде изцяло онлайн на сървърите на Google или друг доставчик на подобна услуга, да бъде по IMAP протокол на сървърите на вашия хостинг доставчик или да е изтеглена изцяло при вас по POP3 протокол. Дори в първите два случая е нелоша идея да се предпазите (особено с безплатните услуги – там доставчикът не носи отговорност за предоставената услуга), а ако пощата е изцяло при вас е буквално задължително да я третирате като важна информация, която подлежи на загуба.
  • Проекти, снимки, работни файлове и друга информация, която няма как да изтеглите от другаде – според това дали са важни или ги пазите само за справка, може да ги архивирате и само по веднъж.
  • Настройки на програми – много от програмите имат опция за експортиране на техните настройки в малък файл. Същото важи и за любимите сайтове в браузера ви (Bookmarks / Favorites), които също можете да си запазите. Това не е критично важна информация, но е полезно да се съхранява ако ръчното задаване на желаните настройки може да отнеме повече от 1-2 минути

Често срещани заблуди за архивирането

Може би сте чували сентенцията, че проблемите не идват от нещата, които не знаем, а от тези, които само си мислим, че знаем. Същото важи и за сигурността на информацията. Ето един списък, далеч не изчерпателен, на някои от честите заблуди, които могат да ви изненадат изключително неприятно:

  • Имам архив, значи данните ми са напълно сигурни – не, не са. Архивът не седи във въздуха, той е записан на нещо. Проверявали ли сте състоянието на носителя на информация – оптичен диск, флашка, вътрешен, външен или мрежов харддиск? Ако не сте сигурни, че данните успешно се четат от него (а това с времето може да се промени, и то към по-лошо – възможните дефекти не се самооправят), то няма как да сте сигурни, че всъщност имате архив изобщо.
  • Всичко ми работи добре, значи не ми трябва архив – всичко работи добре до момента, в който спре. Тогава вече ще е късно.
  • Имам архив от преди Х месеца, нямам време сега отново да архивирам, нищо няма да стане за още малко време – да, докато не стане нещо. А архивирането, особено ако е автоматизирано, е бързо – понякога дори за секунди, или за докато хапнете.
  • Файловете ми не са на компютъра, а в NAS диск или облачен диск, значи съм защитен – не сте. Мрежовите дискове и облачният сторидж след настройка се четат от операционната система точно както локалните дискове. Следователно файловете са също толкова уязвими за криптовируси и изтриване по погрешка.
  • Архивирам редовно, дори си нося външния диск в чантата с лаптопа – честито, при кражба на лаптопа вероятно ще загубите и архива.
  • Имам мрежов сторидж (NAS) към компютъра, който ползвам само за архив. Поне това е сигурно – не е напълно сигурно. Към риска от криптовируси, който споменахме, можете да добавите всички възможни рискове от токов удар, пожар, наводнение или просто събаряне по невнимание на NAS устройството, които могат да повредят дисковете в него, съответно и съдържанието на архива.
  • Ползвам облачен (cloud) storage от голяма компания, за да не дефектира – чудесно. На практика сте защитени от физическото дефектиране на носителите. Остава да вземете предвид само възможността за случайно изтриване, криптовирус (ако облачният сторидж се чете като локален диск) или качването на повреден файл на мястото на стария, ако доставчикът не съхранява множество версии на файловете. В бонус, скоростта на възстановяване зависи от скоростта на интернет връзката ви, т.е. при бавен интернет може да отнеме наистина дълго.
  • Работя на Mac, криптовирусите не ме касаят – в общи линии е вярно... засега. Unix/Linux базираните операционни системи, вкл. и Mac, не са така уязвими. През последните години обаче има няколко ransomware вируса, атакуващи точно Mac платформите, а нарастващата популярност на Apple със сигурност ще привлече още усилия на недоброжелатели. В бонус, рискът от хардуерни дефекти съществува винаги. Не разчитайте само на късмет.

С това не искаме да омаловажим положените усилия, нито да нарочим някое бекъп решение за лошо, напротив. Просто трябва да разберете, че всяко решение има слабости, които можете да компенсирате само с прилагането и на второ решение, и в никой случай да не слагате „всички яйца в една кошница“.

Къде да архивираме

На какви носители да архивираме данните си? Какви са техните плюсове и минуси, има ли най-добро решение? Кое колко струва, дали е подходящо, недостатъчно или пък прекалено за Вашите нужди? На тези въпроси ще се опитаме да отговорим, доколкото е възможно.

Архивиране на оптични дискове

Това включва класическите CD-та (вече практически излезли от употреба заради малкия обем от 700 MB), DVD дисковете, обикновено разполагащи с обем по 4.3 GB (също на практика извън употреба) и BlueRay дисковете, които имат обем най-често по 25 или 50 GB, но също все по-рядко се ползват заради отлива на потребители от оптичните носители по принцип. Преди 10 години бяха масово разпространени, в момента макар да са все още налични и като вътрешни устройства, заради по-масовото ползване на компютри и лаптопи, които нямат дори физическото място да ги поместят, са все по-редки и предимно външни, свързани по USB. Съществено неудобство е, че записаните файлове са вече статични и на практика не подлежат на презапис/промяна, но това от гледна точка на сигурността може да бъде и плюс.

Най-масово разпространените и по-изгодни DVD дискове са с обем от 4.3 GB, а цената им в зависимост от производителите е около 40-60 стотинки (двуслойните с обем 8.5 GB са по няколко лева бройката и не си струват на фона на алтернативите). Около или под тази цена все още можете при нужда да закупите и записваеми CD-та, но обемът им от 700 MB е абсурдно малък за днешните нужди. Всички DVD устройства имат съвместимост да работят и със CD-та, а цените им са ниски, най-често от порядъка на 25-50 лв. Проблемите, освен сравнително малкия обем данни, са четенето при проникнал прах в устройството, драскотините по диска и накрая самото стареене на материала.

BlueRay дисковете типично имат капацитет по 25 GB за 1-слойните варианти (струват най-често около 1.50 – 1.80 лв за брой), или 50 GB за 2-слойните дискове (4-6 лв за брой). Скоростта на запис при най-масовите дискове е 4х, което за BlueRay се равнява на 18 MB/s (четенето е до 16х – 72 MB/s), което беше добър показател преди години, но вече може е наистина бавно, особено при запис на такъв обем данни. Това, в комбинация с по-високата цена от 150 до 250+ лв за записващо устройство, ги прави не особено привлекателни. Като плюс все пак може да се маркира, че след като файловете са вече записани, няма как никакъв софтуерен проблем като вирус или нещо друго, да ги повреди.

Капацитет за архивиране на дискове при 1 слой - CD vs DVD vs BlueRay

Какво е важно да знаете за съхранението на всякакви подобни дискове – трябва да ги държите далеч от ултравиолетови лъчи (вкл. да не се излагат на директна слънчева светлина), препоръчителна температура от –5 до +30 градуса. Също така, не твърде ниска и не твърде висока влажност, защото покритието им е уязвимо и за това, и – най-важното – да се съхраняват в кутии или калъфи, за да се предпазват от драскотини по повърхността. Това по принцип са сравнително очевидни правила, но тъй като сме виждали много случаи, в които те се игнорират, ги споменаваме изрично.

За корпоративни (в превод – скъпи) решения са налични еволюционните продължения на BlueRay, като например Archival Disc, където капацитетът на единичен диск на моделите в момента започва от 300 GB, а в текущото трето поколение достига до 5.5 TB на диск (при скорости на четене и запис съответно до 375 и 187 MB/s). Те са проектирани и за дългосрочно съхранение, като носителите могат на теория да бъдат използваеми за 100-годишен период. Макар и недостъпни за домашни и малки потребители, това все пак показва, че разработките от този тип далеч не са изчерпали потенциала си.

Архивиране на USB флашки

Флашките са евтино и изключително удобно и просто решение за архивиране за малки до средни обеми информация. Най-големият плюс е лесната работа – не е нужно да сте системен администратор, дори възрастната ви баба ще се справи лесно – поставяте флашката в USB гнездото и имате устройство, на което да записвате данни. Основният минус е свързан с надеждността им – въпреки, че повечето флашки са с гаранция по 5 или дори 8 години, това не означава, че няма да дефектират, тъй като в тях по правило се ползват чипове с по-ниско качество от тези в SSD устройствата. Дефектирането на флашките може да е софтуерно или хардуерно, но резултатът е еднакъв – губите записаната информация. Това е ОК, ако я имате и другаде и/или не говорим за архивиране на важни данни, но все пак е нежелателно. Избягването на това, доколкото е възможно, може да се постигне с купуване на по-качествени модели. Иначе казано, в пълна сила важи правилото, че получавате това, за което плащате – дори при еднакво дълга гаранция, 50 % разлика в цената между два модела не е случайна.

Текущо флашките в продажба започват от 16 GB (с доста търсене и на почти същата цена можете да намерите 8 GB), а максималният обем, който можете да си купите в България към момента на писане на тази статия е 512 GB. Цените на 16 и 32 GB вариантите са почти еднакви, като в момента са около 8-15 лв (вкл. ДДС). По-големите версии 64 GB USB drive струват около 15-30 лв, а за 512 GB ще трябва да бръкнете около 120 лв.

Висок клас флашка, подходяща за архивиране - 256GB USB3 UE700 A-DataПравила за избор: вземайте по-скъпи (респ. качествени), по възможност метални (по-устойчиви са от пластмасовите) и обезателно на USB 3 стандарт, тъй като старите флашки на USB 2.0 в днешно време са твърде бавни за големи обеми (въпреки, че в продажба има USB 2 флашки по 64 GB). Най-лесно ще ги различите по синия цвят, но е добре да четете и параметрите в детайли. По същата причина ползвайте тези флашките на USB 3 гнезда, за да могат те да работят с пълната си скорост. В частност, за предпочитане са флашки на стандарт USB 3.1 и най-вече 3.2 като още по-бързи, но от значение за скоростта е и какви реално са чиповете вътре.

Пример с два модела флашки производство на A-DATA – звучат подобно, еднакъв обем, но имат различни чипове. Но вижте ги една до друга:

 

128 GB USB3 UV128

128 GB USB3 UE700 PRO

USB стандарт

USB 3.0

USB 3.2

Скорост на четене

90 MB/s

360 MB/s

Скорост на запис

40 MB/s

180 MB/s

Цена с ДДС (дек. 2021 г.)

26 лв

43 лв

Това не прави по-евтините непременно лошо решение. Скоростта практически няма да е от значение, ако записвате малки обеми данни. Разликата се отразява едва при големи файлове и папки с много на брой файлове в тях. Но дори при скъпите флашки, не ви съветваме да разчитате единствено и изцяло на тях. Не и ако искате да пазите важна информация. Но за архив на снимки или като допълващ/временен архив на нещо – те са чудесно, евтино и много удобно решение.

Архивиране на външни дискове

Архивиране на външен 2.5" USB харддиск към лаптоп от PC HelpНай-често, но не единствено, това са USB дискове, но разновидностите са много и ще споменем детайлите след основното. Накратко, това са същите твърди дискове (или SSD – те също се предлагат и като външни), които нормално ползвате вътре в компютъра си. Съответно обемите, които те предоставят, са много по-големи, на практика идентични на вътрешните дискове. Разликата между различните решения в много случаи е само в това през какъв кабел ще минава връзката с компютъра.

При външните твърди дискове най-популярни са 2.5-инчовите, които едновременно комуникират с компютъра през USB и получават захранването си през същия порт. Това е и основното им предимство – по-големи са от USB флашките, но подобно на тях просто мушкате USB кабела в гнездото и имате диска на разположение. Няма как да е по-просто. Има също така и 3.5-инчови варианти, които ползват отделен адаптер за захранване и по USB само прехвърлят данни към компютъра. Очевидно това е неудобство, но то е цената за по-големи дискове, които имат по-високи скорости на въртене (също и повече кеш) и най-вече значително по-голям обем. 2.5-инчовите USB дискове рядко надхвърлят 4 TB, докато с 3.5 инчовите спокойно можете да избирате варианти до 12, 16 TB и дори повече в един единствен диск.

По правило надеждността на външните дискове е доста по-висока от тази на флашките, но те също имат своите слаби места. Основните уязвимости са две. Едната е рискът от вибрации и удари (при механичните външни дискове, за външните SSD това не важи), за защита от който се предлагат по-скъпи версии с гумирано покритие, предпазващо от удари, вкл. и изпускане. Втората уязвимост са самите връзки на USB кабела с електрониката вътре, и са типични за всеки кабелен уред – възможно лошо контактуване след време и подобни. Това обаче помага, в случай на подобен проблем, да не загубите данните си тотално, а с лек ремонт да можете да ги достъпите отново.

Алтернатива на фабричните USB дискове са външните кутии за дискове и докинг станции (има ги в разновидности както за 2.5, така и за 3.5-инчови дискове), които са отличен вариант, ако имате излишен диск, например след ъпгрейд, и искате да го ползвате за нещо. Тези кутии също предоставят връзка с компютъра точно по USB.

Следващата категория външни дискове, или по-точно сториджи (тъй като най-често обединяват 2 или повече диска), са мрежовите сториджи – NAS / Network Attached Storage. На практика това представлява един специализиран микро компютър с електроника за управление на дисковете в него, който понякога може да се свързва и през USB, но най-често е с мрежов порт, свързва се към рутера, и след съответните настройки можете да го ползвате като диск от всички компютри в мрежата у дома или в офиса. Заради допълнителната електроника NAS решенията имат по-висока цена, но и значително повече възможности – като минимум, поддържат RAID технологията и могат да записват данните огледално на два диска едновременно, в случай че единият дефектира. Добрите NAS осигуряват значително повече функции от това, но и цената им не е особено ниска.

NAS storage за архивиране и съхранение на данни (QNAP TS 431K)

Минусите на NAS сториджите са софтуерната уязвимост (достъпният от компютър диск е достъпен и за вируси, съответно), както и изцяло хардуерната, че трябва буквално да внимавате къде го поставяте – сториджите, особено малките, са неголеми кутии, и ако са близо до ръба на бюрото ви или на друго подобно място, лесно може да ги съборите. Това се е случвало на много хора, а каквито и технологии да се ползват – механичните дискове са крайно уязвими при падане и удар. И още един риск за твърдите дискове (предимно външните, тъй като вътрешните са в кутията на компютъра или NAS сториджа) – избягвайте да ги слагате в близост до магнити, особено ако са силни (неодимовите магнити станаха доста популярни в последните години), а също и твърде близо до работещи мощни тонколони – те също генерират магнитно поле, което може спокойно да унищожи данните на един харддиск, тъй като записът им е върху магнитни плочи. Флашките и SSD не са уязвими за това, тъй като не работят по този начин.

Архивиране в облачен сторидж (cloud storage)

Облачният сторидж, или т.нар. cloud, е най-модерното и все по-популярно хранилище за файлове на потребителите в цял свят. Това се дължи на две причини. Първата е, че по този начин на практика действително се елиминират физическите (хардуерни) рискове от унищожаване на информацията. Втората причина е, че това е абонаментна услуга и компаниите, които я предлагат, получават приходи постоянно – съответно и имат стимул да рекламират решението като панацея. И макар облачното съхранение за данни и архиви да има много плюсове, ние ще му направим един обективен анализ, за да сте наясно както с плюсовете, така и с минусите – те също съществуват и са много:

  • Действително се премахват хардуерните рискове от загуба на данни, ако дискът ви дефектира. Нямате грижа по следене на „здравето“ на диска, не купувате и сменяте през определено време нови дискове, не е нужно да влагате пари накуп.
  • Плащате само за колкото ползвате (и имате опция да го разширите до по-голям план, съответно да имате и повече пространство). Напълно скалируемо решение.
  • Имате достъп до данните си отвсякъде, независимо дали сте вкъщи, в офиса, на другия край на света... при нужда винаги може да отворите каквото трябва. Така елиминирате и миграцията на данни при смяна на компютъра или лаптопа с по-нов. Звучи идеално, нали?

Минусите са малко повече от очакваното:

  • Зависите от интернет връзката си. Да, като цяло в днешно време тя е винаги налице, но се случват аварии. Срив на връзката – нямате достъп до данните си. Данните ви трябват спешно, но нямате интернет? Това е ваш проблем, намерете си работещ интернет. Разбира се, отговорът ще е казан много по-деликатно, но ще значи същото.
  • Скорост – да, отново зависите от интернет връзката си. Искате да запазите голям файл, например 1-2 GB? Бавно е? Съжаляваме, но това е положението. Типичната скорост на четене/запис на твърд диск в компютър се върти около 100 MB/s, на SSD според типа е или около 500 или над 2000 MB/s за четене (и почти толкова за запис), но за четене и запис в облака скоростта е колкото интернет връзката ви (минус всичко останало, което ползвате в интернет в момента). Имате бърз 50-100 Mbps интернет? Битовете и байтовете не са едно и също – 1 байт = 8 бита, съответно 100 мегабита връзка могат реално да ви дадат около 10 мегабайта в секунда скорост. И това е максимум, който може да се достигне (или да не се достигне), предимно към сървъри в България – към сървъри в чужбина, каквито са повечето доставчици на облачни услуги, скоростта обикновено е по-ниска. Просто не е подходящо за много големи файлове, които обработвате често. В бонус и самите доставчици могат да имат ограничения в скоростта, тъй като имат милиони потребители, основната част от които са в САЩ, например, а не в България.
  • Повечето доставчици на cloud услуги поддържат т.нар. versioning на файловете, т.е. съхранение на повече от една версия (и възможност за възстановяване на по-стара версия от архива). Това обаче пропорционално увеличава обема, който ще ви е необходим.
  • Реално, нито едно облачно решение не осигурява пълна защита от криптовируси. Можете да се заразите и криптираните файлове да се синхронизират с облака, така че и там да имате нечетима информация. Споменатият versioning е едно ниво на защита срещу това, но не разчитайте само на него.

Кои са най-добрите cloud доставчици, коя оферта за архивиране в облака е най-изгодна? По същество, това зависи от нуждите ви и от начина ви на работа. Повечето големи доставчици имат безплатни „стартови“ планове и след това цените варират според параметрите. Ще разгледаме офертите на най-големите и популярни cloud storage доставчици, за да улесним избора ви (изложените данни са актуални към декември 2021 г., когато публикуваме тази статия). Някои от тях са добре познати в България, други не са така популярни, но заслужават внимание.

Cloud съхранение на данни и архиви

Голямата световна тройка, най-популярна и у нас, се състои от Dropbox, Google Drive и Microsoft OneDrive. Между тях е трудно да се определи победител, защото ако някой беше значително по-добър от останалите, щеше да ги е изместил изцяло. Всички те поддържат versioning, синхронизиране на файлове и папки, както и споделяне, а сигурността им е на нелошо ниво, макар да не блести със специални защити. В долната таблица обобщаваме в най-опростен вариант плановете им, но тъй като ценообразуването за cloud сторидж услугите да позволява повече включени услуги и опции, препоръчваме да разгледате детайлно всички варианти, преди да се абонирате.

 

Безплатно

Евтин план

Скъп план

Dropbox

2 GB

-

2000 GB за $10 / мес.

Google Drive

15 GB

100 GB за 4 лв/мес

200 GB за 6 лв/мес

2000 GB за 21 лв/мес

OneDrive

5 GB

100 GB за 3.99 лв/мес

6000 GB за 6 потребителя (всеки по 1 TB)
+ офис пакет (Word, Excel, PowerPoint, Outlook + Skype)
за 190 лв/год

pCloud е cloud storage компания, на която искаме да обърнем по-специално внимание. Причината не е само, че тя има сериозно българско участие и реално е създадена у нас, макар да оперира в цял свят. Нейните услуги също така се отличават с висока скорост, надеждност, качество и сигурност. Преди няколко години те дори отправиха предизвикателство със сериозна награда на един хакерски фестивал, ако някой успее да пробие защитите им (никой не можа). Сторидж плановете им са индивидуални, семейни и бизнес, с възможност и за еднократно плащане (тогава имате мястото завинаги, без притеснения за гаранция и живот на дисковете):

pCloud storage

Индивидуални

Семейни

Бизнес

Годишно

€50 за 500 GB, €100 за 2000 GB

-

€8 / мес. за 1000 GB на потребител, мин. 3 потребители

Еднократно (lifetime)

€175 за 500 GB, €350 за 2000 GB

€500 за 2000 GB, завинаги

-

Други облачни доставчици, бекъп решенията на които също си струва да разгледате, са BackBlaze (предложението им е за $70 годишно за неограничен обем), Acronis (от $59 годишно, компанията е специализирана в софтуер за защита на информацията и работа с дискове) и iDrive (отлично предложениес цена под $15 за 1 TB). Съществуват още десетки, дори стотици компании, предлагащи подобни услуги, но няма начин да обхванем всичките в една статия. Всички линкове към съответните компании в този материал сочат към страниците с цени, за да можете да разгледате актуалните им предложения, независимо кога четете статията.

Софтуер за архивиране, препоръчителни настройки

Казано на прост език – коя програма да ползваме? И отговорът, разбира се, зависи от това какво точно искаме да направим. Ще започнем с програмите за компресиране, макар да ги наричат архиватори. Те архивират, но далеч не ви карат да го правите по правилен начин – за разлика от същинските софтуери за създаване на архиви. Но да, с тях можете да компресирате един или хиляди файлове в общ архивен файл, който да е значително по-малък на обем (както и можете след това да го обновявате, като програмите сами засичат кои файлове са променени). Няма как да разгледаме всички възможни програми, това е просто кратък списък на някои от най-добрите:

  • WinRAR – прекрасна програма за компресиране (и декомпресиране) на всякакви файлове. Изключително популярна, изключително добре работеща, както и платена. Може да работи със 17 архивни формата (и единствено тя може да създава архиви в собствения й формат .rar). Може да тества и поправя счупени архиви, в случай че даден файл не се отваря. Уви, програмата е изключително рядко купувана, особено по нашите географски ширини :) WinRAR има версии за Windows, Linux, MacOS и Android
  • 7-zip – друга програма, изцяло безплатна (и с отворен код), която също чете и записва почти всякакви архивни формати. Ако искате да сте легални без да плащате пари за лиценз, това е може би най-добрият избор в категорията. Много лека и бърза, работи с десетки архивни формати, има версии за Windows, Linux, MacOS, BSD и даже екзотичната ReactOS
  • Cobian Backup и новата му изцяло пренаписана версия Cobian Reflector (все още бета, т.е. незавършена) – с изключение, че този безплатен софтуер покрива само архивирането на файлове и папки, без архивиране на дискови дялове, може да се каже, че в редица отношения превъзхожда почти всички комерсиални продукти! Пълно архивиране, инкрементиращи архиви (т.е. само с добавяне на новите неща), поддръжка на Volume Shadow Copy (т.е. може да архивира дори и отворени файлове, които са в употреба в момента), може да криптира архивите, да архивира с ръчно стартиране или автоматично – при пускане на компютъра, на определени дни, седмици, месеци или годишно, филтри за изключване на определени файлове или типове файлове, автоматично за всяка задача пускане или спиране на определени програми преди или след процеса на архивиране и още тонове възможности. Единствената причина тази програма да не е подходяща за вас ще е ако се притеснявате от наличието на много възможности и искате максимално опростен процес. Във всички останали случаи Cobian Backup / Reflector е повече от удачен избор.
  • Acronis Cyber ​​Protect Home Office (по-известен със старото му име TrueImage) – над 15 години това е вероятно най-удобната и добре работеща програма за архивиране на цели дискови дялове. Това е т.нар. drive imaging, за който споменахме в началото на статията, и при който наведнъж архивирате целия системен дял на диска си – тоест наведнъж операционна система, програми, настройки и др. файлове на него. Именно по този начин можете без преинсталация изключително бързо да възстановите системата си, ако се случи софтуерен или хардуерен срив. Програмата позволява и да клонирате диска си, например при смяната му с новозакупен по-голям диск (без да чакате първия да дефектира), а в новите й версии е включена и функционалност за синхронизиране към cloud услугата на Acronis за съхранение на архиви. Програмата е платена, но си струва.
  • EaseUS Todo Backup – подобна програма, която в безплатната си версия може да архивира само файлове, а в платената може да прави и архиви на дискови дялове
  • Macrium Reflect – безплатна за некомерсиална употреба, и също много добра програма за архивиране на дискови дялове
  • AOMEI Backupper – множество функции, като не всички са достъпни в безплатната версия, но дори и тя е доста функционална
  • Clonezilla – изцяло безплатна (с отворен код и с доста допотопен интерфейс) програма с отворен код за архивиране и клониране на дискови дялове. За сметка на неприятния интерфейс, има огромни възможности
  • SuperDuper! и CarbonCopy cloner са платени, но много добри архиватори за Mac, а SmartBackup - с малко по-скромни възможности, но безплатен (и също за Mac).

Финални препоръки за архивиране

За финал, тъй като тази статия стана изключително дълга, ще кажем само няколко препоръки. Всички те са на база много години опит и ако ги спазвате, ще си спестите много нерви и пари в ключови моменти. Винаги играйте на сигурно! Архивирайте си редовно, наистина редовно, най-важните неща. Автоматизирайте архивирането. Следете показателите за състояние на дисковете си, но не разчитайте единствено на тях - някои дефекти и сривове се появяват непредсказуемо. При съмнения за състоянието на диск с важна информация, не жалете пари, надявайки се да издържи малко повече - купете друг диск навреме. Цената за възстановяване на данни от повреден диск обикновено е в пъти по-висока от тази на самия диск - това е нещо, което можете да си спестите. Ако имате съмнения как да подготвите архивирането на данните, независимо лично вашите или за фирмата, в която работите (или която управлявате) - ние от PC Help ще се радваме да помогнем! При нужда можем да помогнем за спасяване и на данни от проблемен диск, но по-добре е да не се налага. За контакт с нас - пишете ни или се обадете.


Печат   Е-мейл