Съвети за избор на компютър – общи насоки от PC Help

Lenovo ThinkStation S20 - втора употреба работна станцияКак се купува компютър? Компютър или лаптоп втора употреба или чисто нов компютър? Кое да изберем и кое реално е от значение? Когато написах тази статия преди повече от 10 години - в първия й вариант - не предполагах, че ще я подновявам до днес. Надявам се да ви е от полза и сега, макар и насочена към основните неща. Допълнително ще намерите в блога серия статии, насочени към по-конкретни параметри, компютри, монитори и лаптопи. Ако имате конкретни въпроси, пишете ни през контакт формата - ще се радваме да помогнем.

Често през последните 15-20 години потребители се обръщат към мен за съвет при избора на компютърна техника, аз самият също доставям такава и правилният подбор, който максимално да удовлетвори клиентските нужди, е сред най-важните неща в работата ми изобщо. Нужен е баланс, достигане едновременно на добра цена, производителност, резерв в „мощта” на компютъра за бъдещи натоварвания, съответстващ софтуер и, разбира се, висока надеждност на крайната система.

Всичко това, в резюме, най-редовно го обяснявам на потребителите си, но написано и систематизирано на едно място, актуално към днешна дата, ще е от полза на много повече хора. Ето защо на следващите страници ще се постарая да ви предам малко знание от кухнята на компютърните доставчици, с което да си помогнете. Материалът е ориентиран към по-начинаещите потребители, за напредналите ще има ревюта и сравнения на компютри, лаптопи и работни станции.

Лаптоп или настолен компютър?

Според нуждите ви. Като цяло настолните системи са по-удобни за поддръжка и 2-4 пъти по-евтини от лаптоп със същите параметри. Да не забравяме обаче, че лаптопът си е „в комплект” с екран, докато настолният компютър се нуждае от отделен монитор. Другото предимство на преносимия компютър, очевидно, е това, че е направен да бъде преносим :). Което е незаменимо, ако често пътувате, трябва да работите от много и различни точки и т.н. Макар, че съм виждал и 20-инчов лаптоп... единственото му предимство пред настолна машина е, че се сгъва – не съм и чувал за чанта за подобен звяр. Звъннете на някой шивашки цех за частна поръчка ;). Третата причина много хора да избират лаптопи пред настолните компютри е, че те не заемат почти никакво място. За една настолна конфигурация трябва да се отдели място за кутия, монитор, клавиатура и мишка на бюрото... лаптопът просто се отваря и ползва, където и да е. В много от съвременните жилища пространството е фактор. От друга страна, ако работата ви е предимно на едно място, няма нужда да разнасяте компютъра напред-назад, не сте твърде притиснати с жизнената площ и особено ако го искате като машина за игри – горещо ви препоръчвам да се ориентирате към настолен компютър или се подгответе за лаптоп, който никак няма да е евтин. Сред мониторите за настолни компютри много по-лесно може да се намери и качествен екран, който няма да ви уморява очите. Още един аргумент в полза на настолните машини – много по-лесно може да им се добавят / подменят компоненти, при лаптопите положението е почти заковано.

Нов или компютър втора употреба?

И двете са вариант, според бюджета ви и целите, за които е предвидена да се ползва машината. Добре е да се има предвид, че високият клас употребявани компютри, особено марковите работни станции, е с цена близка до тази на чисто новите сглобявани машини от нисък клас (но качеството е абсолютно несравнимо).

Като цяло, препоръчвам евтин компютър втора ръка, когато имате сравнително леки, фиксирани задачи (напр. пращане на e-mail, преглед на сайтове, писане на документи, слушане на музика, гледане на филми и т.н.), няма да правите тримерно моделиране, видеообработка и т.н., нито имате амбиции да превръщате компютъра в игрова станция. Средният клас (може да се подсили със SSD и видеокарта за игри) е за типични домашни нужди. Ако ви трябва много ресурс, тогава правилният избор е мощна работна станция втора употреба - цената може да е висока в някои случаи, но напълно си заслужава. За компютър за игри можете да се спрете както на нов, така и ползвана машина, която да подсилите с нова видеокарта. Игрите, поне засега, все още не извличат полза от големия брой процесорни ядра - най-много 2 или 4, останалите не се натоварват. Затова геймърските машини най-често са с процесори Intel i5 / i7, докато професионалните работни станции са с Xeon. Отскоро получаваме и отделни пратки с геймърски машини с AMD Ryzen 7, които са били на компютърни изложения и след това са "фабрично обновени", т.е. сменили са им одрасканата кутия с нова. Те също са чудесен вариант за машини за игри.

Как стои въпросът с гаранцията на техника 2 употреба? Ами, различно – зависи откъде вземете машината и при какви условия. Покупките от частни лица почти винаги са без гаранция, или ако има такава – тя е остатъчна. Повечето фирми дават 6 или 12 месеца гаранция за техниката, като съответно това влиза в цената като оскъпяване. В собствената си практика се стремя да осигурявам поне 1 година гаранция, като преди това тествам компютрите, за да установя (и отстраня) предварително евентуалните проблеми.

Колко струва компютър втора употреба?

Има много варианти според бюджета и задачите:
- за 150-200 лв може да се вземе прилична ползвана машина, напълно достатъчна за филми, музика и Интернет. По-старите компютри, които имат само портове USB 2.0, ще са по-бавни с флаш паметите и външните харддискове, които ползват бързия интерфейс USB 3. Реално обаче, това ще ви се отрази само ако прехвърляте големи обеми данни, което не е толкова често.
- за 250-400 лв получавате много добър бизнес компютър с относително съвременни параметри и висока надеждност. Може да очаквате, че такъв компютър ще ви служи вярно още поне 3-4 години.
- между 600 и 1000 лв (може и до 1500) излиза мощна, съвременна конфигурация, подсилена с нова видеокарта, с която да можете да играете актуалните игри, както и SSD диск, който да направи системата ви светкавична. Ако искате да сглобите нов компютър с идентичен ресурс, цената може да бъде и двойна.
- за сериозна професионална работа отделете между 700 и 2500 лв за втора употреба маркова работна станция. Преди да помислите, че това са твърде много пари, нека ви дам за сравнение цената им като чисто нови - от 2 000 до 10 000 долара. Това е техника с огромен ресурс, който просто струва пари - от два 4-ядрени до два 10-ядрени процесора (с двойно повече логически ядра, т.е. до 40 ядра), системната памет е от 16 до 128 GB RAM, професионални видеокарти за тримерно моделиране, захранване до над 1 kW и космическа надеждност - тези машини могат да работят без изключване месеци и години наред.

 

Впрочем, още едно допълнение – за най-старите компютри части се намират по-трудно, защото повечето вече не се произвеждат. Изгоряла дънна платка – почти задължително следва смяна на машината или търсене поне няколко дни, може и седмици. Тогава е много по-лесно, а и икономически оправдано, да се смени цялата машина с друга - пак втора употреба компютър, но на много ниска цена, дори вероятно по-мощен от дефектиралия. Спестената сума пари идва от спестеното време за сервизен труд.

Кое за какво е важно?

Бърз преглед на компонентите – кое за какви неща е от значение и кога няма значение. Всички цени, които споменавам, са без ДДС (освен ако изрично уточня обратното), а доларът се обръща в лева по курса за деня. И така...

- процесор – влияе на цялостната скорост на работа. ОБАЧЕ (да, тук имам много голямо „обаче”) за офис задачи от типа на Word, Excel, а в голяма степен и за филми е без значение какъв точно е. Всичко произведено през последните 6-7 години безпроблемно покрива тези неща. Ако ви трябва бърз компютър, обърнете внимание повече на скоростта на шината на процесора, отколкото на собствената му тактова честота (демек гигахерците). Причината за това е, че точно шината е нещото, чрез което процесорът си говори с останалата част от компютъра. Бавната шина е като тясна квартална уличка, дори с дупки по нея; бързата шина е като голяма автомагистрала. Ако карате Ферари, по малките преки пак ще сте бавни, трябва ви хубав път. За офис задачи вземете евтин 1-ядрен процесор (35-40 долара). Слаб или среден 2-ядрен процесор ($ 50-65) е подходящ за офис компютър с по-разнообразни приложения, за домашни машини и т.н. Мощен 2-ядрен и най-вече 3- или 4-ядрен процесор е адекватен избор при професионални цели, натоварващ софтуер и множество задачи, изпълнявани едновременно. Скоро чакам официалния анонс на 8-ядрените процесори, така мечтани за сървъри и висок клас работни станции. По принцип колкото повече са ядрата на процесора, толкова по-равномерно и леко ще работи системата, но все пак проверете дали използваният от вас софтуер е съвременно написан. Типичен случай за стар софтуер са DOS програмите за счетоводство и човешки ресурси. А при големи стари фирми, съответно и големи счетоводни (или кадрови) бази данни, този типичен случай все още е често срещан. Файда няма да ползвате стари програми, едно от ядрата на процесора се задъхва, а останалите не вършат нищо (сменете софтуера в този случай, ако е възможно). Процесорът като цяло формира сериозна част от цената на компютъра

- дънна платка – скелетът на системата, през нея минава всичко и е от ключова важност. За обикновени системи за офис / домашни нужди може да се ползва евтино дъно (50-60 долара), при компютрите за игри обикновено се ползват по-високи модели (разбирайте 50-250 % по-висока цена :)), а за професионални цели са върховите модели, със съответната върхова цена от няколкостотин долара, за съжаление.

RAM памет за компютри- RAM памет – в нея се „товарят” нещата, които ползвате в момента. Все едно имате бюро – колкото е по-голямо, толкова повече неща можете да сложите отгоре, без да си пречат едно на друго. По принцип е добре да е повечко, но над 8 или 16 GB RAM са много за всеки, който не прави видеообработка или триизмерно моделиране на машини с 15 000 детайла (въпреки изобилните оферти за компютри и лаптопи за игри с по 16-32 GB RAM – игрите реално не могат да употребят това голямо количество памет). Темата е дълга, затова изведох в отделна нова статия въпроса за това колко RAM памет ви трябва (и колко поддържа компютърът ви). Често RAM-ът се пренебрегва и се гледа само процесорът, когато се прави „бърз” компютър, а това е огромна грешка. RAM-ът е като бюро, върху което трупате нещата, които ползвате в момента. Ако сложите много неща на тясно бюро, то ще се задръсти, предметите ще си пречат и нищо няма да свършите. Същото е и тук, затова се подсигурете с достатъчно оперативна памет. Стандартно за домашни системи се слага по 4 GB, за игри по 8 GB. Евтин компонент в повечето случаи. В момента, началото на 2019 г., цената й е ок. $25-30 за 4 GB DDR4 в момента). При покупка на 2 ръка компютър избягвайте машини с DDR2 RAM – той е много стар, по-трудно се намира и затова цената му е 3-5 пъти по-висока от тази на новата памет, а също и от все още актуалната DDR3. Освен това, DDR2 дава твърде ограничен капацитет, така че просто не купувайте такива машини.

- видеокарта – за всички системи, които не се правят за игри или за графичен дизайн/моделиране, вградената (разбирай безплатна) видеокарта е напълно достатъчна, съответно и се слага дъно с интегрирана карта. Всъщност най-новото поколение вградени в дъното чипове (Intel GMA 4500 например) са повече от прилични за немалко игри. Малък проблем идва, когато потребителят купи компютър „само за филми и нет” и после реши да му натовари някоя 3D пукотевица. Проблемът се решава с известна сума пари отгоре. За игри (според игрите и бюджета си) добавете 100-300 долара за видеокарта. Да, въпреки, че треската за криптовалута от 2016-2018 г. отмина и цените на видеокартите паднаха, те все още не са много ниски. Ако имате в излишък – може и 800 долара за върховите модели - nVidia GeForce 2080 GTX и AMD Vega 64. Както и при дънните платки, съществуват професионални модели с професионални цени от типа на 1000-5000 долара, но ще прескоча подробностите за тях. Читателите на този базов наръчник за купуване на компютър все още нямат нужда от най-скъпите карти, за тях ще говорим в друга статия :)

- твърд диск – на него си запазвате документи, музики, филми и каквото се сетите. Най-малките нови дискове на пазара са по 250-500 GB, но най-малките, които влагам на практика в системите – 1000 GB. Разликата в цената им е буквално няколко долара. В момента масовите дискове са на цена ~55 долара за 1 TB и 75-80 долара за 2 TB. Върховите модели на пазара в България към момента на писането на тази статия са по 8-10 000 GB, а цената им – съответно към 250-300 долара. Вече са масови и SSD – Solid State Disk, т.е. флаш памети, направени да работят като твърд диск. Цената им, макар да спадна, все още е многократно по-висока от тази на обикновените дискове, скоростта и надеждността – също, тъй като нямат механични компоненти. Като цяло вече е преодолян основният им недостатък – ограниченият брой цикли на презапис. Ранните модели имаха този проблем - при активна употреба (записване и триене на много филми например) това можеше да скъси живота им до 1-2 години, след което отново купувате диск. Колко голям диск ви трябва – това зависи от начина ви на работа и за какво го ползвате. За Windows 7 и 8 – към 15-20 GB, за Windows 10 е добре да имате 30 GB или повече. Отделно са програмите, които ще си качвате. Добавете колкото музика и филми искате да имате непрекъснато на компютъра си (150-200 песни са към 1 GB, един филм е от 1400 MB до 4 GB в общия случай), заделете си още 50 % отгоре и имате приблизително вярна представа за нуждите си. Като цяло всеки диск от 1000 GB нагоре е предостатъчен за 80 % от потребителите.

- записвачка – вариантите тук са няколко, като вече излизат от употреба като устройство. Смисълът от записа на дискове беше основно, когато трябва да архивирате някаква информация локално или да дадете файл на някого. Понастоящем, със срива на цените на USB флаш паметите и възможността за трансфер на големи файлове онлайн, почти няма смисъл от оптично устройство. Ако купувате нова, изберете DVD записвачка от нисък клас, т.е. 15-20 долара. Всичко, което няма фрапантна разлика в цената, се прави общо взето в същите заводи и от същите части. Ако се развали – или ви се подменя гаранционно или я хвърляте и взимате друга. Евтини са и не ви е яд. Blue-ray, които пък многократно превъзхождат DVD, и до 2 години цените им ще са станали доста народни. В момента blue-ray устройствата са около 60-90 долара, но самите blue ray носители са скъпи. А CD-то ли? Компактдискове могат да се четат и записват от всяко днешно устройство, а самите носители би трябвало да бъдат спрени от производство или поне такива бяха плановете... забравете ги, ако изобщо записвате дискове, записваемите DVD са на същата цена, а събират 6-7 пъти повече данни. Отделно, че флашките станаха толкова масови и евтини, че изместиха ползването на дискове, а тенденцията е изобщо да ги заменят след време. За 10 долара получавате 32 GB флаш памет, която можете да презаписвате колкото пъти желаете (докато дефектира).

- четец за флаш карти – полезна джаджа и хич не скъпа, 5-10 долара. С нея можете да си копирате всички снимки от картата на фотоапарата, без да се занимавате с кабели. Много от по-съвременните компютри втора употреба имат такова устройство, а повечето лаптопи втора употреба също имат поне слот за SD карта.

- флопи – ако не сте счетоводител (защото данъчните продължиха да искат дискети по ДДС, но и те спряха най-сетне), не се връщайте в каменната ера :) Бавно, скъпо, ненадеждно. Вече се продава само по изключение, като външно устройство на USB.

- кутия за компютъра, в която да влезе (по възможност) всичко гореизброено – най-важното в една кутия е захранването – и разбира се, хич не е задължително то да е включено в цената й. За обикновени системи можете да се доверите на евтините немаркови захранвания, за натоварена работа отделете малко повече пари и си вземете захранващ блок, който има мощност не само на хартия. Fortron, например. Какво още трябва да ви интересува от една кутия, освен приятният външен вид – проверете дали има USB портове отпред (почти всички имат) и дали те са разположени удобно. „Удобно” може да значи много и различни неща според това къде и как ще поставите кутията, така че преценете сами. Проверете също така и дали страничният панел се сваля лесно и, най-вече, дали след това при поставяне обратно лесно си идва на мястото. Най-евтините и некачествени кутии имат склонност да ви трошат времето и нервите при подобни елементарни операции, а наред с това и неточности при производството им понякога водят до възможност за леки вибрации, които ще чувате непрекъснато при работа с компютъра. Тук сериозно предимство имат повечето компютри втора употреба, защото много от тях (т.е. тези, които внасяме от САЩ и Западна Европа) са маркови машини. А оригиналната кутия и захранване на някой Dell, IBM, Gateway, HP са на светлинни години пред масовите евтини решения. Разликите са в надеждност, качество на изпълнение, въздуховоди за управление на въздушните потоци и много тиха работа като резултат от всичко това.

- монитор – мониторите с кинескоп вече не се продават дори като втора употреба, новите са само LCD (вкл. OLED). Цените на 19-инчовите нови монитори започват от около 70 лв за бюджетните решения до няколкостотин лева за висок клас с професионална матрица, 22-инчовите са малко по-скъпи, а професионалните 32 и повече инчови нямат никакъв проблем да струват по 1500-2000 лв. Мониторите втора употреба като цяло отстъпват по размер на екрана, но не и по качество. Тях обаче ще разгледаме в отделна статия. По отношение на препоръките за марка, а и понеже съм се наслушал на разбирачеви изказвания от типа „Самсунг е кралят на мониторите” (да, скъпите им професионални модели са много добри, но да не бъркаме рекламата с реалността), да уточня. От доста години еднозначно на първо място са EIZO, плътно следвани от NEC. След това другите реномирани марки – Dell, Sony, Fujitsu-Siemens, Samsung, Asus и т.н., но там сравнявайте класата на модела (а не милисекундите, те също са маркетингов трик от доста време). Пример – една и съща марка има два монитора, и двата 22 инча, единият струва 190 лв, другият е 580 лв. Отговорът за разликата в цената е в качеството на матрицата (професионалните H-IPS, S-IPS, S-PVA, S-MVA и др. матрици струват пари), с което надявам се отговорих и на класическият въпрос „защо този монитор е толкова скъп, еди-къде си има пак толкова голям, на половин цена”. Темата за мониторите е изключително обширна и трудна за обобщение, , затова ще се опитам да дам само общи насоки с няколко изречения. При възможност предпочитайте 19-инчов екран пред 17- или 15-инчовия такъв, по-голямата видима площ и комфорт си струват парите. Още по-голям – ако желаете. Милисекундите на време за реакция ги пропуснете, ако не ви се играят игри, всъщност всички съвременни монитори отдавна са достатъчно бързи, а показатели от типа 2 ms не са реални и всъщност нямат значение. Качественият монитор 2 употреба от висок клас, противно на много мнения, е повече от добро решение. Там, понеже са малко по-старо производство, поглеждайте показателите все пак – 16 ms време за реакция е ОК дори за игри, при професионалните дисплеи се измерват по друг начин (реален преход черно-черно, а не сиво-сиво). Widescreen мониторите при равни инчове диагонал са по-евтини от класическите, защото площта на матрицата им е по-малка, оттам и себестойността, но пък виждате по-малко неща на екрана. Widescreen са подходящи за любители на филмите, но лично аз предпочитам пълноразмерен. За мое и на много колеги съжаление, класическите "квадратни" монитори отдавна вече не са в производство и на пазара можете да намерите пракически само "издължени" екрани.

- принтер – дълга тема. Мастиленоструйният е вашето решение, ако принтирате по 1-2 страници на седмица, и то редовно. Ако по-високата цена (но може и по-ниска, ако се престрашите за употребяван) на лазерния принтер не ви стресне, тя ще се избие многократно от консумативите, ако печатате повече. А тонерът не съхне, за разлика от мастилото. Цветен лазерен принтер – най-евтините са по 250-400 лв. Ако ви трябва количество цветен печат, това е най-доброто решение. Консумативът е по-скъп, отколкото при черните лазерни принтери, но несравнимо по-евтин от мастилено-струйно решение.

Колко струва нов компютър?

Най-икономичният вариант, но все пак с прилични параметри с курса на долара към днешна дата, по мои изчисления стъпва на 450-500 лв крайна цена с ДДС. По принцип препоръките ми са за малко по-висок клас процесор. Това леко оскъпява системата, но работата става много по-гладка, балансирана и цялостната производителност е доста по-добра.

Компютрите за геймъри, особено маниаците, искащи мощен процесор и най-новата видеокарта (а само тя е по-скъпа от цялата конфигурация от горния абзац) струват... най-грубо от 3 до 8 пъти повече. Е, парите са техни, аз само давам съвети и изпълнявам поръчката.

В тази връзка е добре да отбележа нещо. Без значение за процесор, видеокарта, твърд диск или каквото и да е. Ако наистина нямате ясна необходимост да имате последен писък на техниката, вземете си един или два класа по-слабо. Обикновено разликата в парите е двойна, а докато излязат програмите/игрите, които могат да оползотворят този ресурс, излизат и далеч по-добри варианти. Така че дали ще дадете за геймърска видеокарта 500 или 1500 долара – ще усетите разлика почти само в джоба си.

Не пестете от монитора! Също и от мишката и клавиатурата! Те са наглед маловажни, но ръцете ви са в техните ръце, а неудобната работа и последвала болка в китките струва много.

За финал

Бързата кучка слепи ги ражда. Не купувайте емоционално, консултирайте се. Не тичайте да взимате най-рекламираното, поне не преди да проверите подробности. Още веднъж, не се хвърляйте на най-скъпите топ-модели. Една идея по-слабите са далеч по-изгодни – примерно 5-10 % по-бавни и двойно по-ниска цена. И макар да съм заинтересована страна :), можете да се консултирате и с мен при нужда – контакт формата е на ваше разположение. Повтарям, темата е твърде обширна, за да покрия пазара и всички варианти в една статия. Благодаря за вниманието!


Печат   Е-мейл